Във този живот
Автор: milcho Дата: 20.11.2007 @ 16:04:02 Раздел: Поезия
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.
- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва.
Недей да се чудиш, че ти викат кютука.
-Недейте Ви моля, така да попържате.
едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.
А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще го имаме всичко предвид,
но утре да сме на ясно, няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.
Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме във храма - Вяра, Надежда, СофиЯ,
свеждам чЕло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!
И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре.
И се рея над Витоша, над родната стряха.
София.... в София е сърцето ми синьо,
София, вият сирените ...усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.
20.11.2007 13:07h MEZ
|
|