Във този живот

Автор: milcho
Дата: 20.11.2007 @ 16:04:02
Раздел: Поезия


Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.

- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва.
Недей да се чудиш, че ти викат кютука.

-Недейте Ви моля, така да попържате.
едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.

А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще го имаме всичко предвид,
но утре да сме на ясно, няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.

Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме във храма - Вяра, Надежда, СофиЯ,
свеждам чЕло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!

И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре.
И се рея над Витоша, над родната стряха.

София.... в София е сърцето ми синьо,
София, вият сирените ...усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.

20.11.2007 13:07h MEZ

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=77287