Тя, Разпиляна
Автор: Marta Дата: 16.11.2007 @ 14:19:54 Раздел: Поезия
Отнесена е,
разсейва погледа си по облаците.
Единствено небето не и
отеснява във раменете.
Вятър я вее,
(затова става бял!),
току и изтръгне сълза или шал.
Слънце я грабва,
дъжд я излива,
в дъга слънцегласа след това я извива.
Губи си мислите, монетите, думите,
крепи се на ръб от ронливо безумие.
Пада във ниското,
залита високо,
разтваря се в слънцето,
пилее посоките си.
Монетите и попадат във вечен фонтан,
знак - ще се връща честичко там.
Ръси усмивки безредно, безчет -
примерно днес съм намерила пет.
Разпиляна е -
летни цветя по поляна,
бели птици в небето,
семена на глухарче,
всички точки на зарчето,
бегливи слънчеви зайчета...
Пръсната без остатък -
на разни страни и по всичките дати –
че и малко оттатък!
Разсеяна всякъде,
питат ли - казваме:
тук беше сякаш,
а вече я няма.
Такава е тя, като любов
Разпиляна.
|
|