ХуЛите - Облаче бяло

Облаче бяло,
с теб да издигна се мило,
да издигна се над планинското било,

Бяга гледка неповторима,
где ли е моята любима?

Летейки да я диря,
отдалеч да я съзря.

А вечер ниско да се спускам,
устните й нежно да целувам.

Че сънят й да е сладък,
че денят й да е гладък.

Ето леко се издигам,
леко се издигам
и й се любувам.

Бяла птица красива,
сякаш сред градина цВетна плува.

Ясно смехът й се чува
ясно песента ми, за нея тъгува.

Ловко към нея ще се понеса
върху крилете на любовта
ще я отнеса.

Обичта си жарка искам
искам да й дам!