ХуЛите - Под ноктите ми, Фрида

Животът (казват),
мое кактусово дете,
е пиеса, която поставяме сами за себе си;
гледаме се с възхита и отвращение в очите-
всяка стъпка,
всеки камък по пътя
е като органза между пръстите,
оргазъм за сетивата.
В страданието израстваме
и се свличаме до останките,
до това, от което се състоим.
Нито повече, нито по-малко,
oт пясък в часовника,
изнизващ се независимо `от` и именно `защото`
пластовете кожа,
онова което е под и оставащото в кавички-
най-фината коприна, не подлежаща на докосване.
Унижението от това да Я познаваш, да я създаваш,
да я мразиш и обичаш със силата,
на която само любовниците са способни...
Протегни се като котка върху матрака,
докато те рисувам,
докато те убивам и консервирам в буркан,
докато те моля- `не ме напускай`
(най-сигурният начин да отгледаш роби),
докато съществувам чрез теб за миговете, в които ме нямаше.
Ако искаш да си само моя, да си само нечия,
трябва да умреш за себе си,
да изгориш леглото си,
да полетиш с десет размаха на крилете пред всички останали
в неизследваните простори,
там, където всичко съществува,
преди да е открито.
Унижавай се, за да разбереш на какво си способна
и колко ти липсват ръцете ми,
от които веднъж се отрече.
И ти ли, гълъбице?
И ти ли, кралице на нощите ми...

Няма да стъпя в морето от кости,
за да не нараня пръстите на краката си,
крайниците, на които толкова държа.
Начинът да се придвижвам е начинът да ме има,
отвъд липсата,
над съжалението.
Не бива да се отчайваме, че да- думите са недостатъчни,
не стига силата им, изяществото им, простотата,
да кажат колко сме едни за други.
Тихо...
Надявам се да отплувам щастлива,
без изпращачи, без ръце, развени след бриза,
без `липсваш ми` и производните му самосъжаления,
защото какво по-красиво от едно отплуване
с фрезии в кошницата и отчупени дръжки;
какво повече, от това, което е?
Имали сме и имаме достатъчно-
моста между нашите две крепости
и милостта, с която се храниш от ръцете ми…

Тихо, красиво изчадие,
чудовище, с което споделям кошмарите си-
изрежи корените на съмнението,
защото аз съм тук, за да остана,

оттатък гласовете ти... е страхът,
че ще получа онова, за което съм мечтала.

`I hope the departure is joyful and I hope never to return` Frida Kahlo

`Надявам се заминаването да е щастливо и никога да не се завърна` Ф. К.