ХуЛите - Бездиханни криле

Клада от удавени нарциси изтлява в хлипаща мъглистост. Полуслепи разстояния сплитат светулчени дихания на въжена люлка за градината на отрекли се от летенето ангелски деца.

Невремие ли е или прехапаните устни на стрелките кървят за прошка? Вълнение ли звъни от купелите на новопокръстени чанове или овдовял жерав пета нощ потраква с тръстикова броеница в алилуйно бдение?

Прилепите от Опаловата пещера повдигат вежди сякаш в невинно неведение. Гъсениците от Пеперуденото езеро репетират на палци бални стъпки, съновиждат въздушните си пируети и нехаят кое какво и защо „е” или „не е” ... крилато и летящо ...

Речна нимфа разменя лъчопойния си глас за кехлибарен амулет, обещаващ вечна младост. Ревнивият принц на безмълвната вечност провожда свитата си да открадне амулета. Никой никога не ще узнае дали нимфата е успяла да прелъсти принца и да си възвърне поне гласа ... Безмълвието е разперило сакрален бръмбар над нейната тайна.

А когато приказността се взривява като свръхнова глактика пред проглеждащите ми за края на вечностите и рухващите бариери между световете очи, оглеждащи се нарцисово в бликащата от твоя взор жива вода, ти ме любиш докато ми поникнат бездиханни криле ...