ХуЛите - Надежда (историята на Микоми-ІІ част)

заради Есперанца

Микоми не знаеше къде е войната. Тя се ориентираше по зова на една болка, който я водеше право към странната чужда земя и когато стигна мястото, го позна. По липсата на индигово синьо.
Небето беше тъмнозелено, земята като жълта пепел, реките- кафяви, дърветата- черни, очите на хората- сиви, клепачите им- червени, а устните- слонова кост. Момичето срещна нечий поглед. Пред нея сякаш от мъглата изникна величествен старец. Очите му приличаха на избледняло от слънцето аидзоме, но още синееха.
-Чаках те, Микоми!- промълви старецът.
-Откъде знаеше, че ще дойда?
- Аз те повиках със сърцето си. Опасявах се само, че очите ми ще посивеят, преди да пристигнеш и няма да те позная.
- Разкажи ми за войната, старче.
-Не помня началото на тази война. Тя е започнала преди моето раждане. Разказвали са ми, че Големият народ на малките хора отвъд бялата планина един ден свършил храната си. Защото малките хора избили всичкия дивеч в горите си, изсекли дърветата, изловили всичката риба и се отнесли непочтително към земята, която ги хранела. Тогава от тях се отрекъл дори богът, когото почитали. Той залял с отровен дъжд нивите. Растенията загинали.
Събрал се Съветът на малките хора и решил Големият народ да превземе земята на своите съседи, наречени По-малкият народ. Едно болно момче на име Глупакът-който-винаги-ще-остане-Дете се опитало да спре обезумелите люде. То им напомнило, че притежават много алатири, които дедите им донесли от долините на далечни реки. За тях По-малкият народ ще им продаде много храна, а тя ще стигне, докато възстановят земята си.
-Толкова ли са скъпи алатирите?- попита Микоми.
-Те са ценни за всекиго по различен начин. Това са самородни сплави на златото със среброто. За едни символизират женитбата на Слънцето с Луната, други смятат, че това са белите сълзи на Аурора(зората), превърнати от Деня в златисто-жълти сухи трохи. Има хора, според които алатирите могат да излекуват човека от тежки болести и други, според които те могат да поразят душата. Древните гърци са наричали сребърно-златната сплав `електрон`, римляните- `електрум`, а египтяните- `азем`. Заради цвета и някои я назовават като кехлибара : янтар или янтарум.
-А Големият народ послушал ли е съвета на болното момче?
-Не. Малките му хора били оглупели от алчност.

(следва продължение)