ХуЛите - Казан

На тънка струйка,
като на казан, тече животът.
Отпивам го на ситни глътки, но горчи.
Отдавна бе ми казал някой:
"Тежък е хомотът,
но ти не се предавай, а влачи, влачи!
Защото миналото злъчно
просто те отмина,
сегашното е прозаично и смъди…
Единствено,
така далече,
в бъдните години
е скътан въздухът за твоите гърди!"
На тънка струйка,
като на казан,
цедя живота
в широката уста на времето – вампир
и питам го:
"Не стигнах ли онази пуста квота,
та да ме свършиш
и допиеш най-подир?"