ХуЛите - Сянка

Зад прозореца
се мярна сянка.
Беше
невиждано черна
и блестеше абаносово
в тъмното.
Носеше нещо на рамо.
”Рано е за коситба! –
рекох й –
Пролет е!
Тревата е млада!”
А тя се усмихна
през моите устни:
“Тревата – да!
Но ти не си!”

И ме откоси…