ХуЛите - Молитва за повече обич по света...

Ако пътувате от север на юг към Керб Ал Аллах /Кербала/ в Ирак, на около 10 – 12 километра от града, отстрани на шосето ще видите една табела, която сочи, че ако завиете наляво ще стигнете до Вавилон... Най великият град на света, създаван някога от човешката цивилизация!
В момента той представлява една купчина камъни, които с нищо не говорят, че в античните времена точно на това място се е създавала наистина човешката цивилизация....
Помолих шофьора да спре за малко до табелата, написах по долните редове на едно парче хартия и ги залепих върху табелата. Дали след вече почти три години този лист хартия стои залепен на същото място – не мога да ви кажа, но текста го предоставям на уважаваните читатели.
Цветан Бекяров

Господи, каквото и да е твоето име, цялото човечество наистина се прекланя пред теб!
Но човеците, не знам защо, отново не те разбират. Не могат да преценят, че вътре в тях непрекъснато се прокрадва изворът на съмнението – ето, този Бог е мой, а за другите – чужд...
Не може ли човечеството да разбере, че сегашните преплитания на вярванията в теб, след още няколко века от сътворението на света, дотолкова ще се смесят, че заплождането във всяка вяра няма да бъде необходима.
Човечеството най сетне ще разбере, че ти си единствен и ще започне да съжалява за пролятите тонове кръв ,и то за какво?
Този Бог е мой, а за другие чужд...
Всеки те пресъздава в себе си по свой индивидуален начин, после създава огнища, семейство, деца, къщи, които впоследствие превръща в крепости...
Някакви камъни после...
Отново безпокойство, и по този начин се появява отговорността му пред създадения само от него свят.
Но това не е твоят свят, Господи...
Ще трябва наистина да минат още много векове...
Само чрез кръв –да доказваме твоето достойнство...
Докато разликата в мисленето, за начина на сътворение, напълно вече се претопи и те сътворява, в един общ свят за Тебе, който определено няма да прилича на нашия...
„Стига кръв, Господи!”
Затова не вярвам, че желанието за сътворение ще унищожи някой ден собственият ни творец.
Защото всички ще приличат отново на тебе...
Затова не ти вярвам...
Поне засега...