ХуЛите - "Ключ сол"

След вкусни блюда и постни чорби,
сгърчили кухи ръце и лица,
ъгъла топлят празни торби,
спомнят за тежкият стон на солта.
Висят на пирон плетеници от думи
и съхнат до низи втвърдени мълчания.
Танцува прахта в слънчев лъч помежду ни.
Поделихме солта, не открихме познание...
И смутено се гледат непознатите в нас.
А уж се познавахме... Кой тогава обичахме?
Кой си ти? И коя всъщност съм аз?
Ненамерили другия- и със себе си се разминахме.
Невъзможно е някого да познаеш напълно.
Та нали цял живот се променя човек...
И трудно е изкуството на незнанието да преглътнеш.
И зрънце сол поне, да оставиш. За лек.