ХуЛите

Не съм от библейските блудници -
мирската смрад не изтрих
с коси от нозете ти.
И дете не родих.
Но заченах мечти,
събудих птици в душата.
И ти се втурна напред
с окрилени ръце,
а аз с всеки ден
ставах все по-измислена.
После небето
се сви до трохи,
долетяха съмнения-гарвани...
Дали ме боли ли? -
Боли.
Смалих се от думи преглътнати.
В есента, този особен сезон,
щедър и мек като мъдрост,
осъзнавам -
не съм узряла да бъда заслон,
нося в душата си въглени.