В окото на есента

Автор: sinyo_dihanie
Дата: 21.09.2007 @ 00:56:15
Раздел: Поезия


На nikoi_1 с благодарност за емоциите, които предизвика у мен с "Младостта си отиде" и ме провокира за да напиша по-долното!

Поспри се, лудетино, стига си гонила вятъра!
Забързани дните ухаят все още на лято.
Животът изтича, а ти - все в окото на бурята -
посрещаш с гръдта си тайфуни, потопи и удари.

Поспри се, лудетино, вятър косите ти мята.
Безбройни луни нежно прегръщат те в мрака.
В удобно легло душата не спря да почине.
С мечтите летиш незнайно от колко години.

Поспри се, попитай, колко пропуснати залези
галеха облаци, ронеха златни талази.
Носиш в сърцето от всеки по лъч да те стопли,
блясък светулчи, щурчова песен и вопли.

Поспри и погледай - есенни облаци слизат.
Златно-бакърена е на дъбравата ризата.
Птиците нижат по жиците сънни гердани,
сбират ятата, пътят далечен ги мами.

Спри и поемай в шепите грозде и дюли.
Само надежди ни остави пожарът на юли.
Късно се съмва, рано нощта ни облича.
Есенно слънце нежно в цветята наднича.

Вятър помита листи петцветни окапали.
Песен протяжна дъждовните капки заплакали.
Сребърни нишки времето вплете в косата...

...Но ще дочакаме пролет! Пак ще изгаряме в лято!

Не спирай, лудетино, вихри-копнежи разпалвай.
Звездно небе да те мами със своята пазва.
Морски вълни да са люлка рождена на дните.
Тичай! Гори! Не забравяй зова на мечтите!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=73272