В окото на есента
Автор: sinyo_dihanie Дата: 21.09.2007 @ 00:56:15 Раздел: Поезия
На nikoi_1 с благодарност за емоциите, които предизвика у мен с "Младостта си отиде" и ме провокира за да напиша по-долното!
Поспри се, лудетино, стига си гонила вятъра!
Забързани дните ухаят все още на лято.
Животът изтича, а ти - все в окото на бурята -
посрещаш с гръдта си тайфуни, потопи и удари.
Поспри се, лудетино, вятър косите ти мята.
Безбройни луни нежно прегръщат те в мрака.
В удобно легло душата не спря да почине.
С мечтите летиш незнайно от колко години.
Поспри се, попитай, колко пропуснати залези
галеха облаци, ронеха златни талази.
Носиш в сърцето от всеки по лъч да те стопли,
блясък светулчи, щурчова песен и вопли.
Поспри и погледай - есенни облаци слизат.
Златно-бакърена е на дъбравата ризата.
Птиците нижат по жиците сънни гердани,
сбират ятата, пътят далечен ги мами.
Спри и поемай в шепите грозде и дюли.
Само надежди ни остави пожарът на юли.
Късно се съмва, рано нощта ни облича.
Есенно слънце нежно в цветята наднича.
Вятър помита листи петцветни окапали.
Песен протяжна дъждовните капки заплакали.
Сребърни нишки времето вплете в косата...
...Но ще дочакаме пролет! Пак ще изгаряме в лято!
Не спирай, лудетино, вихри-копнежи разпалвай.
Звездно небе да те мами със своята пазва.
Морски вълни да са люлка рождена на дните.
Тичай! Гори! Не забравяй зова на мечтите!
|
|