ХуЛите - Като

Като деца сме…
Нежни, недокосвани,
немилвани, негледани в очите.
Като крадци –
осъждани, жигосвани –
крадем целувки, сякаш свършват дните.

Като порой
разбиваме талазите
на дребната провинциална хроника…
Политаме,
пропадаме в овразите
на тази неочаквана тектоника.

Като реки сме –
търсим устни – извори,
като девици, странно недолюбени…

Но, слава Богу, ето – идва призори.
Да спим и
да забравим, че сме влюбени...