ХуЛите

поживях
понаучих
май от всичко по малко
вече плача
за внуче
и налягам парцалките
но
в душата ми
млада
триста дяволи скачат
там
зад хълма
припада
метафорния залез
а
на мен
ми е жега
като
в сприхаво пладне
скърца
бялата креда
по косите ми
санким
ще ме сплаши
не може
няма уплах жената
благодарим ти
боже
че създаде
боята