ХуЛите - Песента на гроздата

Чуваш ли песента на гроздата...?!
Топъл сок, (кехлибарено дишане)
като страстна целувка обладава земята...
Сливане и разлъка, разлъка и сливане -
чуваш ли, песента на гроздата...?!
Мъжка длан по листата прокарва милувка -
с дъх на тайнство е нероденото вино.
Във гроздовете е полегнало цялото слънце,
чуваш ли песента на гроздата...?!
И внезапно леден огън изревнува небето -
свлече в пазвата на земята, гроздата.
Стискам зъби и се моля зърно по зърно,
да опазя песента на гроздата...
А е болка. От дъно. Из корен.
Спомен-мечта се заражда отново
да е древно и младо, да е мъдрост и радост -
да се радват душата и тялото...

Чуваш ли, като мен, гласът на гроздата...?!