ХуЛите - Когато закъснее любовта

Когато закъснее любовта,
небето тежки облаци ще влачи.
Дворът ще е пълен със листа
и само вятъра в косите ти ще плаче.
А вътре в тебе, тихата й стая
ще пази още всичките й вещи,
които спомнят ти, че тука е живяла
и уж за малко е излязла, да си купи нещо...
Навярно ще се върне и сама-
пораснала, без никакви въпроси.
Тя може еделвайс да носи във ръка...
Възможно е и нищо да не носи.
Ще те загърне с лек, кашмирен шал,
до теб ще седне и ще ти разказва
за себе си. Две топли чаши чай
и приказките й, ръцете ви ще сгряват.
Но паднал ли е вече сняг навън
и видиш в него късните следи,
ще се обърнеш с гръб, а тя безшумно
със тебе ще се свие и заспи.
Когато закъснее любовта,
навярно тя самата ще е тъжна-
отишла си е вече младостта
и просто няма със какво да те излъже.
Дори да закъснее любовта,
да я познаеш няма да е трудно-
останала е само нейната врата
и си зазидал всички други.