ХуЛите

Местата за завръщане са мъртви.
Погребана е паметта им -
с всички почести и ритуали -
с прелято вино и раздаден хляб
заситена е съвестта
на сухите очи.
Увяхва слънцето над тях
(самотен гербер
върху звездната им плоча)
и тежи,
тежи небето
над бездомните.
Местата за завръщане
се върнаха
във вечността.
Остава липсата им.
Тя се помни.