ХуЛите - Легенда

Обикнала вълна скала
и ден и нощ край нея бдяла,
пошепвала и със тъга,
обливала я с топла пяна.

Обикнала вълна скала
и молила за малко обич,
с копринената си коса
прегръщала сърце от къмък.

Как била горда тя скала
изправена и вечно бяла,
непоклатима, с рамена,
изваяни от чуден мрамор.

Веднъж след облак разгневен
излязла буря, гръм понесен
ударил бялата скала,
във мрака- грохот се разнесъл.

Скалата плиснала вода,
потънала сред студовете,
изчезнала съвсем сама
загубена за вековете!

И ако някой се позна
и бе вълна или скалата,
аз нямам капчица вина
Ремарк легенда ми разказа.

1981 г.