На път

Автор: seal11
Дата: 17.08.2007 @ 16:22:45
Раздел: Избрано поезия


И отново на път в тази нощ, от звезди просветляла.
И додето продраният мрак своя кон ми седлае,
мисля как ще умирам, ще вехне косата ми бяла,
ще угасне най-сетне бодежът на пътя безкраен.

Поживях край реката, но ето - след кратката пролет
всичко става едно и събират се двата й бряга.
И отново е време за мене да тръгвам надолу
след водата, която от своите корени бяга.

А душата на скитник за минало време не плаче.
Тя забравя водата, шума на вълните сред здрача
и запомня единствено малкото слънчево зайче
дето в жълтото лято край сухите камъни скача.

Но, да тръгвам сега в тази нощ, от звезди просветляла.
Вече хвърлих душата си бедна на звездната клада.
И преди да умра - ще просветне косата ми бяла,
като малка звезда, докато върху релсите падам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=70807