ХуЛите - Предизвикано

Аз не съм от чергата литературна,
не обичам да говоря за изкуство,
чувствам се добре сред некултурни,
прости хора със конкретни чувства.
И избягвам интелектуални сбирки
с ахкането и с аплаузи сервилни,
пия вино и живот с тръпчиви жилки,
от ръцете мъжки искам да са силни.
Собствените демони и ангели ми стигат,
но и с чужди болки в нощите съм плакала,
от словесност блудкава ми се повдига,
псета сто лежали са пред прага ми.
Оглушах за крясъка на демагози,
стиснали във зъбите готовата присъда,
че велик е тоя, а пък грешен онзи,
който с прости думи може да е мъдър.

Аз не съм поет, но всяко нещо -
музика, картина, изживяни грехове -
пия ги, със кожата си ги усещам,
а сърцето ми само ги претворява в стихове...