ХуЛите

Косите ти – море от къпинак,
полюшват ме вълните кестеняви.
И ми проблесна: “Май че искам пак
да ме залее и да ме удави!”

А то – морето – сякаш ме разбра,
докосна ми ушите – раковини
и ги целуна (или ги раздра)
с две едри, сочни, дъхави къпини.