ХуЛите - Нарисувана песен

Познах те... Ти си Щастието, нали?
Понякога ме дърпаш за ръкава...
Прости ми, че тъй рядко те разбирам,
че не умея да ти се порадвам...
А всъщност, съм заета да те гоня.
Да те очаквам и да те измислям.
Понякога дори да си те спомням.
И стига ми да знам, че си наблизо.
Да те рисувам вечер по стъклата,
да те нанизвам като перлени мъниста...
Но винаги по нещо да оставям.
Да има винаги какво да искам.
Защото знам- след тебе друго няма.
Освен цветя и паднала завеса.
А сякаш винаги за тях е рано...
Бъди ми просто недопята песен!
Ела! Седни на мойта маса
и гледай как танцувам със Нощта!
Пияна е. И с леко дрезгав глас
отново ще възпява Любовта.
Ще позалитаме, ще ме настъпи,
обувките си ще захвърли настрани,
звездите си ще засъбира с нервни пръсти
и ще си тръгне. Пък и ти върви!
А аз отново ще те нарисувам
- целунато, с разбъркани коси
в камея от седеф и се надявам
да се харесаш в моите очи!
Отново по петите ти ще хукна.
Душата ми е странстващ музикант.
Ще те събирам във калъфа от цигулка.
Напълниш ли го, пак ще те раздам.
Та винаги при мене да се връщаш,
да вярвам, че ми предстоиш.
Докато плочата не се обърне
и докато всъщност ме изпееш ти.