ХуЛите - Разминаване

Старинен град с часовникова кула.
През есенната жълта тишина,
сред мириса на грозде и на дюля
съвсем сама върви жена.

След миг ще срещне мен - човек далечен,
случайно минал и за кратко спрял.
Дълбокоезерен и дългоречен -
два погледа, кръстосани с печал.

Жена на мойта възраст преминава,
часовникът звъни сега над нас
и всеки удар тръпно ни сближава,
но отминава тя, не спирам аз.

Старинен град с часовникова кула.
Заглъхват бавно стъпки на жена.
Следобед. Дъх на грозде и на дюля.
И жълта двупосочна тишина.