ХуЛите - Да целунеш цунами

Аленеят ляносите на маранята
нарядко пронизана от ярките крясъци
на невидими птици.
Трептят над пътя...

Непосилно е лятото.

Дъждовете са скрити под езика на небето.

А то, нали е вис - виси,
мълчи и сипе
жупел.

Понякога ми се струва, че е по-лесно да целунеш цунами,
отколкото да се случим като дъжд на върха на лятото
изтъняло до писък
на птица.

Пепел са думите, изречени в
сърцето на юли.

Цунами само на ум се целува.