ХуЛите - Къде сте?

Къде сте, мои нови стихове?
Къде сте, мои свидни рими недодялани?
Защо не чувам вече гласове
из сини утрини и привечери алени?

Защо не виждам сенките в нощта
на прежни хора, стихнали по морни пътища?
И как така не мога да чета
ни в ясно минало, нито в мъгливо бъдеще?

Защо притихнах?… Вече на зова
на помощ музите – сърдечно изкусителни
да ми помогнат – с няколко слова
да туря точка на хиляда въпросителни.

…
Защото две очи – уж езера
не ме задяват вече: “Хей, приятел, ето ни!”
Знам, ще пропиша, само да прозра,
че тъмно, пусто и студено е в сърцето ми.