ХуЛите - Донесоха кафе...

“… Устните ти са като червена прежда и говоренето ти – благодатно…”
(Книга на вехтия завет, Соломоновата “Песен на песните”, глава 4)

Донесоха кафе и кока кола,
а ти, загледана през мен,
навярно в някого,
дето в момента те съблича гола,
започна оживено да разказваш.
За времето, за новата пиеса,
за книгата, която уж си чела,
за Лондон и за йоркската принцеса,
за Леонардо, Репин, Ботичели.
За новия приятел на сестра ти,
която две години е в Италия,
за чека, дето чакаш да ти прати,
та да почиваш лятото в Анталия…

Не слушах… А усещах как се стича
по моя гръб пихтиестият поглед
на оня с майсторлъка да съблича
жена, държаща чаша кока кола.
Не слушах… И защо ли? Там – отсреща,
на масата до дръпнатите щори
една жена уреждаше ми среща
с очи и без изобщо да говори…