ХуЛите - Уличният цигулар

На центъра под стария часовник,
измежду върволиците от хора,
седеше си той просто на земята,
дори не си постилаше удобно.

Настройваше скрибуцаща цигулка,
оставяше си шапката за дребни,
раздаваше душата си, а спеше,
по жалко и от циганите бедни.

Той имаше талант на Паганини,
но нямаше блестяща, скъпа зала
и всеки можеше да го подритне,
и шапката му -все си беше празна.

В интериора градски се превърна,
в цигулката му скачаха и бълхи,
ний свикнахме, че вечно ще го има,
когато се прибираме към къщи.

Една нощ някакво си куче,
зави като сибирски вълк за него,
но, никой от дома си не излезе,
а сфетофар- пулсираше в червено.

Денят осъмна тих- без Паганини
и марш на токчета огласяше площада,
във джобовете дрънкаха монети
и биха в съвестта ни без пощада.