Нелепа за обичане

Автор: Amar
Дата: 02.07.2007 @ 17:02:08
Раздел: Избрано поезия


Луната се съблича –
оранжев блясък,
после нищо –
поредната жена,
запалила небето.
А аз... съм толкова
нелепа за обичане.
И все по-трудна
за прощаване.
И ето го морето –
още е така дълбоко,
но аз не виждам синьото,
не ми се пишат стихове.
И ставам все по-прозаична.
А ти се най-обикновен,
стандартен,
но аз не търся вече принцове.
Понякога се питам
какво ли следва,
когато спирам
да те заслужавам...
Любов ли е да знам,
че ще те имам...
или те предавам,
или се предавам...
Луната ми е никаква.
А може би ме няма.
Любов ли е, когато
спирам
да се вдъхновявам...
от залези,
фалшиви до еднаквост.
И все пак знам, че
ти си моето начало.
Но все не спирам да се питам:
защо ли ме обичаш?
Когато съм така нелепа...
за обичане.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=67825