ХуЛите - На лов

Внезапно поисках – същински младеж –
сърна да отстрелям, че беше сезонът.
Приготвих се в стойка – разкрачен стоеж
и пушката вдигнах – със двата патрона.

Наведох се леко напред, като лъв,
сърната е близо, почти я целувам.
Очите ми, ярко червени от кръв,
на топли кафяви очи се преструват…

Ще гръмна, си рекох, ловец съм, нали,
прибързах и лошо прикладих чифтето,
та пушката ритна…
Сега ме боли.
Не рамото. Чудно!
Боли ме сърцето.