Пионка
Автор: Pitagor Дата: 30.06.2007 @ 14:15:21 Раздел: Поезия
Вън е мрачно, топи се денят –
къса, суха, но силна цигара.
В пепелника вони моят свят,
алкохолна – кръвта ми догаря.
От монитора думи – накуп
ме замерят – самотна пионка.
Вероятно ме имат за труп,
стиснал здраво последната комка.
Вероятно са прави – не знам.
И навярно така ми се пада –
да съм глух,
да съм сляп,
да съм ням,
в чаша вино да търся наслада.
Да не мога да мисля, да спя,
да обичам, дори да тъгувам,
а с хартиено-сухи цветя
смут и страст, и любов да рисувам.
Но навън изведнъж просветля
под студа на живачните крушки.
Аз се сепнах, скръбта ми изтля.
Боже! Всичко било е на ужким!
|
|