Апокалипсис
Автор: lirik Дата: 15.06.2007 @ 16:58:58 Раздел: Еротика
Eдна затрупана от последните ти животи ласка
възкреси особената ми лудост,
разтопи се по небцето ми като аерошоколад
и хвърли ръкавица на въображението ми.
По скритите ти хълмове
безумстват почервенели друиди.
Жезлите им рият пътеки към пъпките ти.
В млечните тунели факли се разгарят
в авантюристичен колапс.
Аз съсичам охраната,
подпалвам колибите,
насилвам жените им,
които се разтапят във восъчното си съпротивление.
Крехки кутрета
къртят кохортите,
крачат кордоните
чакрено в каламбурна любов.
Под манежа
избуяват ластари
от лютивата пот.
Виночерпците са пияни.
Капитаните – наругани.
Трубадурите – оковани.
И играта съвсем загрубя.
Спускам се към извора –
ничията земя,
да се покая:
“Майко Земя,
цензурирай езика ми,
както е редно,
аз не мога;
аз съм само този език:
неовладян
и
нестихващ...”
Как се стича водата от тебе,
докато прелитат моретата нощем.
Как и арката стръвно се срина –
в руините ранен се разтварям
и с ридание ранно в росата
те рисувам – рубинена роза.
Ти си бялата земна вдовица,
в плен на вечното плътско задържане.
Ти си черната прелетна птица,
зажадняла за зима и свършване.
Аз съм Дон Кихот, ти – Дулсинея.
Ще ги духнеш ли, моля те, свещите.
Как любовно и звучно се смееш.
Само поглед и щях да те срещна.
|
|