ХуЛите - За таралежчето

Когато Клинтън тук пристигна,
докато бе и си замина,
не пускаха по булеварда
дори една кола да мине!

Едно златисто таралежче,
излизаше от парка вечер
и го пресичаше спокойно
към друго паркче недалече.

Дали, за да си поиграе,
дали, за да се поразсее,
и се завръщаше обратно
преди зората да изгрее.

Колите пак се разфучаха.
И заранта, преди да свари
във парка си да се завърне,
една маршрутка го удари.

Телцето му - кълбо златисто
от гъсти пухкави иглички -
до мантинелата отскочи
и там лежеше със години.

И сняг, и дъжд го там валеше,
и жарко слънце го печеше:
накрая то кълбо не беше -
кръг от бодлички само беше!

Когато сутрин, със колата,
по булеварда преминавах,
аз винаги натам поглеждах
и със тъга го споменавах.

Сега, когато Буш пристига,
преди кортежът му да мине,

работници по чистотата
бодличките му ще открият,
ще ги сберат в една лопата,
след туй асфалта ще измият.

Ще ги изхвърлят. И тогава,
по цялата земя огромна,
за мъничкото таралежче
едва ли някой ще си спомни!