ХуЛите - Далече от Агра

"... Нека една въздишка само, издълбоко
надигаща се без покой, небето да нажалва-
такова бе желанието на сърцето му..."
Р. Тагор

Тихо стъпвам, Тану... Да не смущавам покоят ти.
Но и ти, едва ли би ме чула...
Тихо седиш на хълма, Тану. Мълчаливо.
Мълчат кристалните звънчета на глезените ти.
И гривните ти мълчат... Тъмнее златото...
А ресниците ти са като косите на Шива през Ганг.
Пусни я, Тану! Пусни Небесната река от очите си!
Равнината пак ще бъде равнина
и слънцето пак ще изгрее от изток, повярвай ми!
Къната се стича от дланите ти
и чезнат изящните рисунки по тях.
А това е ненужно... Повярвай, Тану!
Ето, аз съм твоят Мегхадута- Облакът- вестоносец
и ти казвам- ненужно е!
Той не би могъл да вземе алабастровото ти сърце.
Не защото не е ценно! Не...
А защото е надмогнал скъпоценностите.
И е достигнал своята " мокша".
А то е твоят подарък за него.
Пазиш го за него- за твоят Свами- Джахан -
бяло, алабастрово сърце,
положено в дворец от черен мрамор, украсен
с халцедон, тюркоаз, малахит, оникс и диаманти.
Твоят Тадж за Него...
Стани и върви, Тану!
Тревите са високи, но в тях спи пътека,
която пази босите стъпки на Лакшми.
Която кристалните звънчета на глезените ти ще събудят.
Върви! Натам, откъдето се леят божествените звуци на " караталите"!
Върви, Тану! Нека те те водят,
защото не ми достигат ръце да те прегърна...

________
* мокша - освобождение от прераждания, съвършена карма
* Свами- този, който може да владее ума и сетивата си
* Лакшми- богиня на щастието и вечна съпруга на Нарайана
* каратали- вид цимбали