ХуЛите - Приказките на вретеното

Живяла в далечни времена девойка хубава, добра
с коси като ръкойка от житен клас заплетени
с очи като море в слънчев ден засветило.

Имала си сал наследство старо от родители остало
шарено вретенце чудно щом се завъртяло
за страни незнайни тихо то редяло.

Тайната останала една, че вълшебна нишката била,
ако платно от нея изтъчеш, или дреха облечеш
истината казваш дори щеш не щеш.

Тъй минавали и дните в труд до късно през нощите
в къщурката самотна, сгушена далеч в гората
само за приятел вретенцето в ръката.

Тъмна нощ в незнайна доба някой на вратата тропа
странник прашен, скитащ из гората заблуден,
той на прага и стоеше тъжен уморен.

Бродих сам в планината сбърках пътя в тъмнината
може ли да пренощувам в този скромен дом
да помоля за вода, храна, подслон.

Искам в замяна отплата царска да ти дам с премяна
жив и здрав да си ми пътниче за добрината
ненужна тук за мен е твоята отплата.

Можеш само да ми кажеш от где идеш да разкажеш
че така самотен и пешком без кон пристигаш
може би приятел верен да настигаш.

Много бяхме, но съм сам, че ни срещна враг насам
един останах жив от приятелите ми дружина
да оплаквам и жалея тяхната кончина.

В страни далечени ходих, друмища широки бродих,
тръгнал съм да диря где царува вечно лято
там къде отлитат есен птиците в ято.

Имам си баща и клет, невинен в тъмница със запрет
от краля хвърлен там с безмилоста измама
от велможи стари набеден в измяна.

Тъй получиха мнозина богатства, постове с дузина,
а тайната остана само между тях забулена
и до днеска все така добре потулена.

Но веднаж старица една срещнах аз на лов в ранина
поклон ми стори -дал ти бог добро човече
сам товар от дълго време носиш вече.

Спрях се стреснат, вкаменен как познава ме тя мен
разказа ми, че нявга изпаднала в злочестина
избавил я баща ми и неговата добрина.

Ако много се не бавиш, баща си можеш да избавиш
намериш ли страната де царува вечно лято
там, къде отлитат есен птичките на ято.

Че има мъдър господар с власт над всичко там е цар
в двореца стан вълшебени с две вретена неземни
заключил при съкровищата си безценни.

Казват, че отдавна те били са три, но иди та разбери
никой нищичко не знае истината ли това е
или пък бъртвежи на хорската мълва е.

Те самички се развиват преждата си в кръг навиват
върху златния чакрък в тънки нишки я редят
и приказки разказват щом се завъртят.

Зорко тайна пазена една че вълшебна нишката била
и платно от нея изтъчеш или дреха облечеш
ти истината казваш дори и да не щеш

Всичко туй за теб е важно казвам ти го не напразно
бащините врагове събереш ли ги в дружина
и платното метнеш върху таз дузина

истината те сами ще кажат и за злото ще разкажат
как в сговор срещу постове богати в замяна
царските велможи набедиха го в измяна.

Тръгнах с приятели колцина моя вярна те дружина
мисля и не зная как ще продължа напред
без другари стари толкоз сам и клет

Пътищата не са безопасни дебнат и злини ужасни
но дълг синовен ме зове и няма да се върна
докле баща си свободен не прегърна

Ранна утрин в гората слънчев лъч се крие в тревата
паяжина сръчно изтъкана в близкото дърво
свети и проблясва като къс сребро.

Моят дом е скромен нямам нищо да изпратя спомен
само наметалото от мен тъкано даром приеми
преди да тръгнеш в чужди теб земи

Друмища ще ходиш из нечувани страни ще бродиш
нека да те брани вечер в студ а денем в пек
по пътя що си тръгнал при това не лек

Сполай ти тебе добрината що стори ми без отплата
ти не само си добра, красива но и много умна
като тебе ще намеря друга трудно

Ако жив и здрав се върна и баща си аз прегърна
ще
проводя дарове за теб от царските палати
начело с лични сватове в дома ти

Тръгнал много път изминал в пусто място мръкнал
на разбойник страшен приличал в тъмнината
човекът що съзрял да иде от гората

Добър вечер да попитам дали може да намеря ложе
при тебе да нощувам да сме си отбор дружина
огънят ти грее за един тъй и за двамина

И завивка на земята щом постлали легнали, заспали
имам наметало от девойка спомен ми остана
да покрия този скитник че студено стана.

Щом наметнал го и чудо оня почнал да говори лудо
не насмогвал истината мигом да приказва
бързо всичките злини да си разказва.

Как обирал мирни люде тайно в лунна нощ потайна
щом приемели го за нощувка и за добрината
негова отплата била му злината.

Подскочил момъкът уплашен за живота си заплашен
но разбрал, че наметалото съвсем обикновено
без да подозира всъщност е вълшебно.

Тихичко събрал си той нещата и хукнал през гората
радостта му е голяма дори не гледал къде ходи
виждал края на собствените си несгоди.

После всичко станало така, как рекла го старата жена
велможите наказал жив и здрав се върнал
и баща си свободен той прегърнал.

Не забравил туй което обещал що на девойката казал,
а проводил свойте дарове от царските палати
най –отпред на чело сватове богати.

Тук поуката една ний да помним за сторената добрина
и винаги когато можем самите да я правим
тя връща се дори за нея да забравим.

Ако искаш приеми, но от мене даром имаш ти
да напишеш според теб какъвто искаш края
ако пък неможеш другиму предай я.