ХуЛите - Ода за незнанието

Не зная кой съм и какво съм:
човек ли съм или трева,
глава ли съм или съм косъм
от нечия глава?

Не зная аз защо съм тука.
Не знам дори къде е "там";
Вървя и търся си пролука,
"пролука" що е без да знам.

Не зная де ще се завърна;
Къде отивам аз не знам;
Не знам и кой ще да прегърна,
и кой ще ме целуне с плам.

Не зная колко извървял съм
и много ли ще извървя.
Не знам и песните, що пял съм:
аз глух съм, ням съм, без крака...

Не зная колко чудеса
по пътя свой видях нерад;
Аз нося с лещи очила...
Защо? Не зная... Аз съм сляп!

Не зная любовта познах ли,
изпитвал ли съм болка, срам;
Не зная жив ли съм, умрях ли,
родих ли се въобще... Не знам!

Не зная! Нищичко не зная!
Незнанието ми - компас,
по който тръгвам без да зная,
ще знам ли нещо нявга аз.