ХуЛите - Цветето Ангар

Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.

На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше.

А точно пред нея – разцъфнало цвете,
събрало на всички цветя цветовете!

- Билкарко, атласа на билките сам
познавам, но цвете такова не знам!?

- Туй цвете е ново. Това е Ангар –
от обич нещастна най-силния цяр!

От обич безумна по свойта Калина,
от моста той скочил и тук е загинал.

Но Господ над тоя Ангар се смилил,
и в цвете вълшебно го е преродил!

Цъфти това цвете – от мене го знай,
в един ден единствен, в средата на май!

Със изгрева заран Ангар разцъфтява,
красив и щастлив, и цял ден се надява

Калина, която цветята обича,
косите си с него с ръка да закичи!

Калина не идва при него обаче!
Тогава, по залез, Ангар ще заплаче

и всяка сълзичка – безценен елмаз,
събирам и кипвам в отварите аз..!

Билкарката дълго до цветето чака.
Когато по залез то горко заплака,

тя в сребърна чаша сълзите събра.
А цветето клюмна и скоро умря.