ХуЛите - Закъсняло утре

Вече не си представям коне,
вече не мисля за другите.
Закъснях ли?
Има ли още път за „утре”?
Имали там закъснели морета,
с още по-късни приливи,
и дълбоки дъна?
Има ли кой да ме пита за пътя,
кой да попитам и аз?
Закъснях, закъснях за времето
за безумните, луди очи на хората.
В дългите идилични пътища се изгубих,
във мечтите за светло бъдеще.
Мисли за диви коне през мен,
стъпкаха всички стръкове,
улиците ми глухи.
Само един път ми остана –
пътят към късното утре.