ХуЛите - Автопортрет

Очите ми -
смисли преносни
подливат вода
на идеи по-сносни.

Ушите ми - миди -
заключили формата,
надежди лелеят
в тях бисерчета да зреят.

Устата ми - пурпурна -
от свян ли, от що ли,
широко отворена,
зъзне, но не говори.

Ръцете, защо са ми?
Нека да пишат!
Дори да ги плеснат,
тях трудно ще стреснат.

Балтонът ми - скъсан
вече трудничко скрива,
че голата същност
е пролет игрива.