Когато съм есента

Автор: Marta
Дата: 19.04.2007 @ 17:03:59
Раздел: Поезия


Когато есен се е притаила
в червените сияния на лятото
и свилени коси е свила
и вие ги около ятата му...

Пониква дъжд в небето ми -
дъжд плътен, изненадващ,
сепващ -
спонтанни капки по ръцете ми
и по корите на дърветата.
В небето ми политат думи,
и всяка дума пада с тежка капка.
И нижа сини, кехлибарени безумия,
и в ниското сърцето - тъжна графика.

Когато есен се е настанила
в кафевия уют на ирисите -
на облаците си причина.
Дъждът ми ти си.

E.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=63659