Когато съм есента
Автор: Marta Дата: 19.04.2007 @ 17:03:59 Раздел: Поезия
Когато есен се е притаила
в червените сияния на лятото
и свилени коси е свила
и вие ги около ятата му...
Пониква дъжд в небето ми -
дъжд плътен, изненадващ,
сепващ -
спонтанни капки по ръцете ми
и по корите на дърветата.
В небето ми политат думи,
и всяка дума пада с тежка капка.
И нижа сини, кехлибарени безумия,
и в ниското сърцето - тъжна графика.
Когато есен се е настанила
в кафевия уют на ирисите -
на облаците си причина.
Дъждът ми ти си.
E.
|
|