ХуЛите - Невероятните приключения 5

                                               П Е Т А     Г Л А В А

   Мишо и Стария Проскубан  Котарак .  Първи уроци по Котешко Мъжество.


- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха!
- Той – див, а тя – дебеличка!
- И беличка!
- И беличка!
- И беличка!

   ...Това си пейкаше Старият Проскубан Котарак, преди да се появи Мишо.

-     Я каква хубавка песенчица си пейкаш! – отбеляза Мишо.
-     Хубавка я! – не оспори Старият Проскубан Котарак.
-     А ти що щеш в ИнтерМяу? – добави за “Добре дошъл” той.
-    Да не би Великият Програматор да е решил да ми изнамери Слушател? – натъжи се Старият Проскубан котарак.
-     Ама ти... защо се натъжи?... – натъжи се Мишо
/той си бе по рождение много съчувствено котараченце, ако не сте забелязали вече. /
-    Ами защо...
-    Защото нямам необходимост от слушатели!
-    Ама никаква! –  оклюма още повече Старият Проскубан Котарак.
-    Що щеш тогава в ИнтерМЯУ?
-    ИнтерМЯУ е създадено за общуване!
-    А как ще общуваш, щом не желаеш да те слушат? – отбеляза разсъдливо Мишо.
-    Ами просто каприз! – отзова се Старият Проскубан Котарак
                 /той си умираше за общуване, ако не сте забелязали вече/.
-     ИнтерМЯУ място за капризи ли е? – осведоми се Мишо.
-     Не допусках... – допусна той.
-     А бе знаеш ли, май не е... – допусна Старият Проскубан Котарак.
-     Ами... що щеш тогава в ИнтерМЯУ? – удиви се Мишо.
-      Извинявай, ако ставам нахален, но не съм допорасал още, нещо свършиха бъговете... – призна си без стеснение той.
/ По непонятни за него /засега/ причини, вече изпитваше симпатия към Стария Проскубан Котарак /.
-     Не, не ставаш нахален...
-     Поне – доста по-малко от очакваното...
-     Но ща в ИнтерМЯУ, защото нямам къде да отида... – окончателно сдаде багажа Старият Проскубан Котарак.
-     Как така няма къде да отидеш?
-     Всеки има къде да отиде!
-     Не се отчайвай! – незнайно как се усети, че е длъжен да го окуражи, Мишо.
-     Ще го разбереш, като станеш Стар Проскубан Котарак... – не се нави да се окуражи Старият Проскубан Котарак.
-     Но аз не искам да стана Стар Проскубан Котарак! – стресна се Мишо.
-     Но ще станеш! – обезсърчи го Старият Проскубан Котарак.
-     Но стига сме си говорили тъжнотии, може и да ти се размине... – реши да му върне окуражаването той.
-     Като си хапваш бъгове...
-     Но какво беше “бъг”?
-     Припомни ми, че ме подгони коткосклерозата...
-     Ами какво... Грешка в програмата – осведоми го Мишо.
-     А стига бе! Затова ли тук е бъгано с бъгове?
-     “Бъкано” с бъгове – поправи го Мишо.
-      Бъкано, бъгано – все тая – пак предпочете да е оклюмал Старият Проскубан Котарак.
-      Важното е, че всички сме грешка в Програмата... – процеди дълбокомислено той.
-      Но щом ти си роден да изядеш грешките...
-      Може пък и за мен да има Надежда...
-      Карапанчева! – отзова се Мишо.
-      Какво? Какво каза? – стресна се събеседникът му.
-      Познавам мацка с такава фамилия! – изтърси  Мишо.
-      На това ли те учиха в печатницата? Да говориш на жаргон? – укори го Старият Проскубан Котарак.
-      Да не би... да познаваш ДАМА с такава фамилия? – иронизира го той.
-      Познавам ДАМА с такава фамилия – коригира се Мишо.
-      Дабъл ю! Дабъл ю! Дабъл ю! – разцепи ИнтерМЯУ юнашкият му вик.
-      Ха познай сега какво казах , че вече ми писна от старческите ти оплаквания! – приложи оправданата жестокост на недорасляците Мишо.
-      Началото на повечето адреси за общуване в ИнтерМЯУ, какво друго? – удиви се Старият Проскубан Котарак.
-      Ядец! – показа му среден нокът Мишо.
-      Wine, Women, Weather! – натърти той.
-      Преведи ми го, моля те... Аз все пак съм от времето на старите хубави незнамкоянски филми... – примоли се Старият Проскубан Котарак.
-      Според една адвокатка – освен умна чаровница, можела това-онова... – облиза се той.
-      Вино, жени, време... – съжали го Мишо, като си спомни за Мърла и Полигам – къде ли бяха те сега? Ами ако бяха точно толкова нещастни в този Свръхмодерен Свят, колкото и Стария Проскубан Котарак... Мяу, че тъжно, пропламяука наум Мишо...
-      А, пак незнамкоянец... – обади се неочаквано /за Мишо, де/ Старият Проскубан Котарак.
-      Малко им беше да изобретят изчислителната машина, ами измислили и основния адрес, нахалниците му!

          Е тук вече Мишо за малко щеше да падне от изненада от ИнтерМЯУ обратно в компютъра на печатаря, но се усети да се спаси с въпрос – като те засекат с чужда
мацка в нетвое легло, най-добре е да попиташ: ”Ама аз какво правя тук?”, както всички котараци добре знаем...

-      Моля, моля! - защити се Мишо – това ти го преведох от английски по твоя молба – какво общо може да има някакъв си незнамкоянец? – добави изчервен и в червата той. /Защото си беше чиста проба незнамкоянско котараченце, ако благоволите да си спомните.../
-      А, има общо... – го погледна замислено Старият Проскубан Котарак – но ти си още невръстен и няма откъде да знаеш, а и ИнтерМЯУ отнема доста от необходимата обща култура, понеже ти дава всичко наготово и вие, малките, необмислено решавате, че не трябва да се чете...
-      А трябва и да се чете!
-      Мяу! – добави, вече съвсем натъжен, Старият Проскубан Котарак...
-      Жени и вино, вино и жени!
-      О, моя светла младост!
-      О, Борисе Христов! (1)
-      Мяу?! – запита възхитено Мишо.
-      Мяу я! – погледна го с внезапната нежност на събуден за Живота Стар Проскубан Котарак Старият Проскубан Котарак.
-      Има такъв велик незнамкоянски поет, котараченцето ми то...
-      Но като повечето поети е изпреварил времето си и затова тогава никой не е могъл да разбере, че той всъщност е измислил ИнтерМЯУ!
-      Той!
-     А не Великият Програматор!
-     Wine! Women! Адресът на Живота!
-     И Weather! – добави услужливо Мишо.
-   И Времето, да... – поклати дълбокомислено глава като възрастен учител, който разкрива извечните и малко тъжни тайни на битието на внимателните дечица, Старият Проскубан Котарак.
-     Времето, което е изпреварил...
-    О, миг, поспри! Ти тъй си хубав! ... – мълвеше унесено Старият Проскубан Котарак.
-     Ама това не е от незнамкоянец! Май само това не е! – реши да се изфука Мишо.
-     Изкуството няма националност, котараченцето ми то! – забеляза Котаракът.
-     Както и ИнтерМЯУ! - допълни Мишо.
-     Както и ИнтерМЯУ! – съгласи се Котаракът.
-  Я дай сега да му хапнем по една американска мишка, да отпразнуваме запознанството си!
       И Мишо и Старият Проскубан Котарак отидоха да му хапнат по една американска мишка, за да отпразнуват запознанството си, но това отново е друга тема.

                   А   Нашата е ИнтерМЯУ, ако не сте забравили вече...

____________________________________________________
(1) Старият проскубан котарак греши. Най-вероятно става мяу за друг велик незнамкоянски поет,Кирил Христов (1875-1944)