ХуЛите - думи за запазване естественото състояние

... на един водоем

сгушени води в очите
с картини
на рамене
тъмни стволове
и безкрайни зелени градини
превиват краищата
на влаголюбиви усети

твои ли са бързеите с шепот на Ермон

не плачи
по притоците погледът ми бяга
препрочитайки

„странно хладна кожа за ръце”

различно море съм,
нали, мое спиране,
не можеш да препускаш към
/и да си отиваш с/
мен
ти тук си /аз на изток/
а стъпките по облачните дюни
са ми единични

и жива съм /по- жива съм от дъно/
косите ми светлеят
по пръстите на невъзможен вихър
в тръстиково-дъждовното поле
на непознати дъхове звуча
върви,
очакване на спящата вълна,
пред теб съм бризово-събудена
през ребрата на желанията ти летя
и не оставам

художнико, рисувай друго
рисувай брегове
стада от риби
рисувай луна
топли ръце на твое момиче
нима не виждаш тишините ни

по цветове

не си приличат