ХуЛите - на баща ми

Защо не мога вече
да съм ти "малката",
която не гази тревата
за да не я заболи?
Кого да попитам
с колко букви се пише "приятелство"
и има ли спомени там,
където отиде и ти?
Мълчаливо слушам сърцето си
(както твоето слушах тогава).
Чувам как ми изричаш името
с чудната завъртулка в края...
Точно днес са решили
някакви мокри,бързи поточета
да задърпат силно надолу,
външния край на очите ми!
Все нарочно оставям
за тебе отворен прозореца-
може пък да усетя,
че ме гледаш отнякъде!?
Знаеш - злото у мене
отдавна е мъртъв безделник
и за това ,
че ме подържа в ръцете си,
ще възкръсне Господ в неделя!