ХуЛите - Калейдоскопът

Посявах думи - казваше и той.
С тях спасявах онези, които с нокти чоплеха,
с носове риеха, със зъби дърпаха.

Посявах думи и те ги подушваха -
смислите им - хлъзгави, менливи риби - намираха.

Знак по знак, възел по възел събираха лицата им обли.
Кълбовидните мълнии на словото ги гонеха до изнемога,
настигаха винаги и
пръскаха световете им
на
малки,
пъстри
части -

ухо, прожектор, камък.
Черупка, кон и жерав.
Черта, квадрат и
Слънце -

разкъсваха се френетично.

В калейдоскоп събирах ги - различните.

Размествам ги когато ми се иска.

Защото мое е окото, което е отвъд.