Раненият вятър

Автор: prashinka
Дата: 02.04.2007 @ 20:41:22
Раздел: Поезия


или нощта, в която рибите се давеха...


Обещай ми да не си тръгваш,
щом ми откриеш името.
И усетиш,че пътят ми свършва -
пожелавам ти да се влюбиш!
Обещай ми, че няма да виеш -
после тайно да ме проклинаш.
Знаеш, трудно се давят рибите,
ала днес и морето не стига...
Обещай ми, че пак ще светиш
и ще плашиш хората в мрака.
Аз се връщам уж...а далече съм
и не помня дали съм плакала...
Обещай ми, че всички песни,
дето с теб ги измислихме двамата,
ще подариш утре на мечката,
дето вечер на прага ни ляга -
да ти пази добрите сънища
и ме дебне да не избягам...
Обещай ми да бъдеш морето
и капани за мен да стягаш,
да ме бъркаш с онези риби,
дето в хищните мрежи попадат...
И да чувстваш, че дишам в тебе -
знам,че няма да ме удавиш...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=62659