ХуЛите - Фрагменти от детството

Топли ръце - ръцете на мама... Уют... Защитеност.
Брадясали, бодливи целувки - татко... Сила... Възхищение.
Големите са толкова големи. Високи до небето.
Когато си малък.
Хралупи в центъра на сферични храсти... къщички.
Игра на ластик - "ема, есаса, есаса, пипия..."
Чимширите в двора, уловили слънце... Зелено - златни.
Зелени пътища... Син москвич... Танка "Руди".
Дърветата бягат край пътя... Тревите кимат.
Смилян... Слънчеви дървени порти... Калдаръм... Геран.
Лунапарк... Въртележки... Цигарени дъвки... Колички.
Лятно кино... Мирис на печени семки... Пейки.
Мушкатата на баба... Бяло... Розово... Лилаво... Червено.
Саксии по цялата ажурена ограда... "Образцов дом".
Библиотеката... Миризмата на книги... Вълшебство.
Морето... Стария плаж... "Златна рибка"... Пясъкът пари.
Катерушки... "Народна топка"... "Развален телефон".
"Война"... "Дама"... "Пускам - пускам кърпа"... Федербал.
Приятелите... Дара... Стамена... Галя... Вальо... Гошо.
Сладолед... Виолетков - лилав... Ментов - зелен.
Черешите... Кошниците, в които ги берем... Бараката.
Лозето в падинката... Изворчето с бистра, прохладна вода.
Макове... Макове... Макови куклички... Телефончета.
Капанче... Бира и лимонада в дървена касичка.
Кебапчета в кафява книжна кесия... Миризма на скара.
Смъртта на баба... Носехме и кебапчета, а тя вече е била
мъртва.
Детството се променя след смърт... Сянка пада... Неуловимо.
Невидимо... Тежи... Притиска... Боли.
Смъртта на баба запрати пъстрата, кристална топка на детството ми в железобетонната стена на живота и я пръсна на хиляди цветни фрагментчета.

В памет на моята баба, един от най-добрите хора, които познавах.