ХуЛите - Човекът по часовник

Човекът, който живееше по часовник,
беше винаги точен.
Някога се беше родил по часовник и това
предопредели съдбата му занапред, а именно :
да се събужда по часовник,
да заспива по часовник,
да се храни по часовник,
да посещава леля си и още едно място по часовник,
да се разхожда по часовник,
да пазарува по часовник.
Веднъж дори се влюби по часовник,
но се оказа несподелено по часовник чувство
и той по часовник се отлюби на мига.
Човекът, който живееше по часовник,
се беше оттучил да говори,
за сметка на това се беше научил да тиктака
и да върви в такт.
Носът му все повече
заприличваше на малката стрелка на часовника,
а вратовръзката на голямата
и в един съвсем обикновен ден
човекът, който живееше по часовник
се превърна в голям, стенен часовник с месингово махало
в кутия от махагон,
който и сега може да видите в музея.
От предишния него е останала само шапката,
странно нахлупена, върху тъжния, спрял часовник
в левия ъгъл на залата.