Спомен за нафора и юфка

Автор: phifo
Дата: 14.03.2007 @ 15:47:10
Раздел: Избрано поезия


Там, до старата дюля, върху калдаръма
падаха белите облаци. На слънцето в двора
баба разстилаше чисти чаршафи юфка да суши.
И се напукваше домашната й пустиня
в юлската жега под петте стъпала към небето.
А после я хрупах и си набождах небцето
на парченца със слънчеви ръбове, но не болеше.
Само светилото ярко в очите търкулна сълза,
че облаци плуваха в погледа ми като кораби.

А по-близо от светлинен живот разстояние
минават леко край периферното ми зрение
и двора, и дюлята, и петте стъпала надолу...
И ми хруска на детството крехката нафора,
а думи бодат ме в гърлото с вкус на слънце.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=61450