ХуЛите - Тичинки от ничие време

Проникваш ме
до осолено протритото от неколеничене
по телата на предците ми
уж разнесени на пепел по хиндокушки преспи
а още потръпващи
в зениците на лунните копия
на които ме побиваш в огнедишащ звездоритъм

Извисяваш ме
до челата на златоперите снежинки
в ореолите
видели трънните приношения пред олтарите
на истината и свободата и спасението
идеали
рухващи с всяка разпната империя
за да възкръснат
неподвластни на ера, тиранин и територия
и да са тронно въздигнати в
царството небесно, което в нас създаваме

Ваеш ме
стълболиние за псалм в отшелническо бдение
шестокрилие от трансов танц
петокнижие, неизгарящо на еретична клада
йероглиф във всеки трети дъх на Ра
вместо заклинание и молитва
женшен в дланта на Селена, лунолистен
с тичинки от ничие време
не по чудо, а твоеръкотворно
запулсирало
само в тялото ми и единствено за тебе

... защото ме оживотворяваш …