ХуЛите - Стечение

Познаваш ме
по устните
на моето притихване
когато
поруменявам като буря
обла
със облите проекции на
допир между мислите
пенливи са тогава
ноздрите ми,
вдишват те
до синьо
до безплътност
и
надолу
прозрачното
от себе си събличам
потъвам в тъмното
опиващо се стичам
на пресекулки по бедрата ти
привидно ми приличаш
на гръмотевично
разтваряне по съмнало
разцепено стенание
на облаци
ожулени
от блеснало привличане
в дробОвете на
най- високите небесности.
и семето
отложено в отварата
от хищните ми дробове
пиперени прашинки
отразени
в дълбокото на чаша блъди мери.
поръсвай
кълновете
на изгубеното си съзнание
за мен.
полепнал по хрилете ми разтворени
ме дишаш
и ме познаваш.
По устните.
А капките се стичат