ХуЛите - Синьо време

Вали
през озверели облаци
слънце
в безнадеждно сиво.

Вървя!
Очите ми -
редичка подредена -
с природата
приказват пестеливо.
Мислите,
по спомени,
на старото дърво
във корените крият
опита си за летене -
лански птици,
доверчиво клекнали
в душата ми, вода да пият.
Когато беше лято,
жадно до избухване,
прегръщахме остатъци -
покълващо
в забравени полета
влюбване.
А беше време,
синьо време, само за летене!
Сега
и птиците са тромави.
Кората им напукана
в земята капе,
а по дърветата
гротескно са накацали
крила от перушина
ступана.
Ще бъдеш ли със мене време,
синьо време за летене?
Когато остаряло лято
пак ще ожаднее
на сбогуване!